Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият комикс има дълга история като жанр. И част историята на този жанр са именно опитите на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване. Затова използва изразните средства на образа, езика и ги съчетава по един уникален начин. Разбира се, най-трудните неща за разказване, най-трудните истории, най-трудните събития, тези за които все още всъщност дори така нареченото голямо изкуство се чуди могат ли да бъдат разказани или не могат да бъдат разказани - там си има определени преизвикателства“, каза Владимир Полеганов.

Той сподели, че може да си представи реакцията на повечето хора - как така с картинки ще разкажеш нещо, което е толкова важно и възможно ли е картинки, и то най-обикновени в черно и бяло, каквито са на Арт Спигелман, да разкажат нещо, което е неизразимо. „Това е сблъсък с един ужас, който за щастие, не се е повторил в рамките на 20 век, но е нещо, което хората все още не могат да обработят. Това е една голяма травма, за която не може да се намери език. Ако тръгнем психоналитично да мислим нещата,  не може да се намери обяснение“, каза Полеганов.

Според него Арт Спигелман успява и ключът към това е, че той слага една рамка в двата комикса и тя е неговият личен опит да се свърже с баща си: „Той осъзнава, че е наследник на оцелели от Холокоста евреи, знае през какво са минали, майка му се самоубила, знае за каква травма става въпрос, какъв ужас, но не може да си го представи. И започва да търси начин да се свърже с това, начин да влезе и да обитава това пространство, което е прекалено лично, то е несподелимо, това е ужас, а личните ужаси са абсолютно несподелими“.

Имено това негово търсене според Владимир Полеганов дава рамка на разказа, на историята, на картинките и те оживяват по един уникален начин, който е много емоционален. И това, смята той, помага и на читателя да се свърже емоционално с тази история, и то по един много плавен начин. Защото по думите му това е история, която към края на втори том става емоционално почти непоносима, поне за него е била такава докато я е превеждал.

„Тежки са нещата, които думите описват и е тежко, когато ги виждаш и на картинки, когато знаеш през какво са минали тези хора. Не можеш да си го представиш напълно, но някак си вкаран в този свят. Това влизане постепенно не те кара да се идентифицираш с главния герой, със сина на Владек – Арт, който се опитва да разкаже историята на своя баща, по скоро ти дава усещането за негов спътник в това пътешествие“, каза още Полеганов.

Посочи, че другото, което успява да превърне тази история в наистина голяма литература, е отношението към обикновения човек, отношението към бащата - тази несигурност на образа. „Голямата литература трябва да се състои от сложни образи, които не са изцяло ясно видими, т.е. винаги има нещо скрито, нещо неясно. Това го има тук и е показано по много хубав начин“, допълни той.

Според Владимир Полеганов не може да се говори за щастлив край, а по-скоро за плах опит на един човек, който не е сигурен как да подходи към баща си на чисто лично ниво, но някак се оказва свързан с една огромна част от човешката история. „Как човешкото същество може толкова бързо да се превърне в машина за убиване и унищаване на друго човешко същество? Това са много важни въпроси. И това, според мен, е всъщност сърцевината на комикса“, каза преводачът.

По думите му творбата е една от основополагащите истории в сферата на графичния роман, която променя жанра завинаги. Самата тя дава начало на термина “графичен роман” като бързо надскача всяка дефиниция. 

Полеганов разказа, че когато на Арт Спигелман е трябвало да дадат наградата „Пулицър“ не са знали в каква категория да я присъдят. По думите му постижението на Спигелман е да покаже, че и тази форма може да изнесе големите теми.

В последния ден на фестивала предстои прожекция на документалния филм за Спигелман - „Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза“ (2024), режисьори са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът проследява живота и творческия път на  карикатуриста и разказва за оцеляването на родителите му по време на Холокоста, за силата на комикса като медия и за личната му борба с травмата. По думите на организаторите филмът е интимен портрет на художник, чиято работа осветява най-мрачните кътчета на човешкия опит и показва как изкуството може да осмисли както личната, така и колективната ни памет.

Владимир Полеганов е роден през 1979 г. Писател, сценарист и преводач от английски език. През 2015 г. разказът му „Птиците" е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „Кладенецът" печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев". Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, за който печели литературна награда „Хеликон“ през 2017г.